събота, 27 август 2011 г.

Чайник и Чаша










В България няма  традиция в пиенето на чай, каквато има в някои други страни, но винаги съм си мислела, че всеки би се зарадвал истински, ако някъде, някой го покани на чай с бисквити, по независимо какъв повод. Чаят поднесен в авторски чаши и чайник изпечени по стара технология на твърдо гориво в автентична пещ АНАГАМА би бил подходящ, както за  много официален повод, така и за приятна лека  изненада  по време на  среща. Впечатлението което остава след такова изживяване е много топло и емоционално. Гарантирано е, че който опита веднъж, топъл чай или кафе от керамична чаша, винаги ще се сеща за уютното чувство, и за това как напитката изстива с приятна забавеност, т.е можем да се наслаждаваме на топлия чай или кафе по-дълго време.ФАКИРИ ДИЗАЙН Ви пожелава да опитате от това вълшебство, да имате възможност да медитирате след забързан ден или работна седмица използвайки за целта вълшебните свойства на керамиката.









вторник, 31 май 2011 г.

Керамично Конче

Малко позабравена и на пръв поглед изглеждаща леко демоде , пластиката от керамика е доста интересно явление и много удачна за колекциониране.
Една форма, която може би няма никакво значение за развитието на изкуството, но може да внесе невероятни чувства спомени и уют в дома ни и в нашите сърца. Виждали сме стотици малки форми, и не сме безразлични към тях, малката керамична пластика е топла, удобна за експониране , лесна за подаряване , достъпна като цена и винаги има място за нея в нашия дом, офис, хотел или бар.
В България има огромна дупка, която чака да бъде запълнена от  керамичната пластика, но не от Китайски кич, ако искаме да попълним такава дупка в къщи или в офиса, най-доброто в случая  е да изберем нещо направено от художници дизайнери или традиционно. Пластика, която е направена от майстор (не зависимо, че тя може да е произведена в няколко бройки) има чар и чувства, запечатана емоция, защото майстора има достатъчно опит и никога не претупва детайлите. Така фигурката гарантирано е по-качествена с много по-висока емоционална и естетическа стойност от Китайските масови продукти. Ако вие вече сте направили своя правилен избор по отношение на Малката Керамична пластика, ФАКИРИ ДИЗАЙН Ви поздравява с това:











вторник, 29 март 2011 г.

Сурова Керамика fD .

Съдовете изглеждат крехки, цвета е нежен, благороден и все още всичко е обратимо. Керамиката изглежда различна, усещането е за изсъхнала  по ръцете кал. За човек е трудно да си представи, какво ще стане когато премине през огънят.  Сега когато познавам керамиката и имам известен опит все още се удивявам на метаморфозата на изпичането, но веднъж изпечени те стават други. Сега пиша за състоянието на керамиката преди да се срещне с жегата на пещта, това кратко състояние което е различно  и крие неизвестно, - Дали обратно към пръста, или към огънят? Керамиката  е с   цвета на сухата глина, на прашен летен път,  като кирпич няма намек за суета. Вижда се по-ясно,  от колкото при ярките цветове след изпичането, но това не е натрапчиво, а е мимолетно, то се изгубва всеки път когато керамиката отива към своя край.







 За всичката керамика която не е успяла да се роди. fD

събота, 29 януари 2011 г.

Стъкло

Блестят счупените стъкла в боклука на стъкларя, строшените шишета, разбитите прозорци на стара къща, ”снега от автомобилно стъкло на асфалта.
 Стъклото е  усещане за чистота, силният му блясък, загадъчният  матов цвят на старото стъкло изровено от някъде , крехко и  така  режещо, остро, ласкаво към течностите, към виното,
водата ….. Може би, защото е било течно е запазило  усещането за течност. Даже ледът, е твърд   кристален,  далеч от заоблената лъкатушеща вода. Но нещото, което най-много ме привлича е блясъкът на стъклото. Пред него се чувствам щастлив, като дивак сдобил се с шарен гердан или огледалце. 




вторник, 21 декември 2010 г.

Защо, Керамика изпечена на дърва?


В глобалният свят загубата на идентичност е реална опасност, тук не става дума за национална идентичност, а за индивидуална. Употребата на вещи и предмети, продукт на масовото производство, агресивната рекламна среда започват неусетно да налагат клишето на потребителският вкус. Вроденият естетически глад на индивида се насища основно с практически предмети продукт на традиционният дизайн (коли, перални, четки за зъби и т.н). Чрез предметите, които използваме ние изпращаме послания и комуникираме. В повечето случаи посланието което се стремим да   изпратим е „аз имам възможности” това е дивашко желание за демонстрация на сила. Това което се опитвам да каже е, че урбанизираният човек все повече се превръща в рекламен постер. Комуникираме чрез флаери и претендираме за уникалност. В живота на съвременният градски човек все по-малко остава време за правене на нещо ”безсмислено” извършване на някакво просто действие, което създава приятно и топло усещане,  ако щете просто зяпане. Човек успява лесно да загуби способността да дава постоянен отговор на въпроса: Какво искам ?,- защо да се пъна да отговарям на този въпрос, като съществуват готови отговори. Просто се оглеждам. Въпроса за уникалността е въпрос на няколко избора „аз съм уникален защото така казаха”. Все повече думата уникално се използва за щяло и нещяло. Но какво всъщност е уникално. Уникално на първо място е чувството, уникално е ДНК, уникален е спомена. За това: Керамика изпечена на дърва!! 







Декор. Еклектичен орнамент с А-симетрични елементи и вплетени символи.




Декорът е изработен, като майсторски се преплитат стилове. Забелязва се прилика с характерните за Латинска Америка декоративни стилове, както и връзка с килимарската традиция на Ориента, но всичко това по някакъв начин остава българско. Малко носталгично, но прекрасно вплетено в съвременни форми. Орнаментален похват вдъхновен от мултиетническата култура носител на духовни послания и живот. Искреността с която всеки следващ орнамент се изплита от автора, създава дълбочина и многопластовост на възприятието. В един момент орнамента започва да действа, като строго организирана концептуална творба без присъствието на автора да се натрапва.




Малки сгради



Малки сгради, малки градове, малки улички, малки ….
Всичко това говори за един романтичен свят на мечти и красота. Малко детски, но винаги, свят на мечти. Малките светещи прозорци в снежната нощ трептят в топли цветове, всичко е притихнало и вали сняг. 
Уют, е точната дума за топлата нежна и отпускаща прегръдка на дома. Малки фабрики за мечти, за големи и забързани хора, за хора които са забравили да поспрат за миг  и да отдъхнат, да помечтаят за нещо отдавна забравено прибрано във вътрешният джоб на стара дреха.