В глобалният свят загубата на идентичност е реална опасност, тук не става дума за национална идентичност, а за индивидуална. Употребата на вещи и предмети, продукт на масовото производство, агресивната рекламна среда започват неусетно да налагат клишето на потребителският вкус. Вроденият естетически глад на индивида се насища основно с практически предмети продукт на традиционният дизайн (коли, перални, четки за зъби и т.н). Чрез предметите, които използваме ние изпращаме послания и комуникираме. В повечето случаи посланието което се стремим да изпратим е „аз имам възможности” това е дивашко желание за демонстрация на сила. Това което се опитвам да каже е, че урбанизираният човек все повече се превръща в рекламен постер. Комуникираме чрез флаери и претендираме за уникалност. В живота на съвременният градски човек все по-малко остава време за правене на нещо ”безсмислено” извършване на някакво просто действие, което създава приятно и топло усещане, ако щете просто зяпане. Човек успява лесно да загуби способността да дава постоянен отговор на въпроса: Какво искам ?,- защо да се пъна да отговарям на този въпрос, като съществуват готови отговори. Просто се оглеждам. Въпроса за уникалността е въпрос на няколко избора „аз съм уникален защото така казаха”. Все повече думата уникално се използва за щяло и нещяло. Но какво всъщност е уникално. Уникално на първо място е чувството, уникално е ДНК, уникален е спомена. За това: Керамика изпечена на дърва!!
