Съдовете изглеждат крехки, цвета е нежен, благороден и все още всичко е обратимо. Керамиката изглежда различна, усещането е за изсъхнала по ръцете кал. За човек е трудно да си представи, какво ще стане когато премине през огънят. Сега когато познавам керамиката и имам известен опит все още се удивявам на метаморфозата на изпичането, но веднъж изпечени те стават други. Сега пиша за състоянието на керамиката преди да се срещне с жегата на пещта, това кратко състояние което е различно и крие неизвестно, - Дали обратно към пръста, или към огънят? Керамиката е с цвета на сухата глина, на прашен летен път, като кирпич няма намек за суета. Вижда се по-ясно, от колкото при ярките цветове след изпичането, но това не е натрапчиво, а е мимолетно, то се изгубва всеки път когато керамиката отива към своя край.
 |
За всичката керамика която не е успяла да се роди. fD
