Блестят счупените стъкла в боклука на стъкларя, строшените шишета, разбитите прозорци на стара къща, ”снега” от автомобилно стъкло на асфалта.
Стъклото е усещане за чистота, силният му блясък, загадъчният матов цвят на старото стъкло изровено от някъде , крехко и така режещо, остро, ласкаво към течностите, към виното,
водата ….. Може би, защото е било течно е запазило усещането за течност. Даже ледът, е твърд кристален, далеч от заоблената лъкатушеща вода. Но нещото, което най-много ме привлича е блясъкът на стъклото. Пред него се чувствам щастлив, като дивак сдобил се с шарен гердан или огледалце.
Няма коментари:
Публикуване на коментар